Пасивният подкуп е престъпление, при което длъжностно лице иска или приема дар или друга неследваща се облага, приема предложение или обещание за такава облага, за да извърши или да не извърши действие по служба. Той засяга пряко законността, безпристрастността и доверието в публичната служба.
Самостоятелна наказателна отговорност
Действията на даващия и приемащия подкупа са юридически самостоятелни. Макар между активния и пасивния подкуп да съществува корелация, наказателната отговорност на всяка страна се преценява според нейното собствено поведение и умисъл.
При оценката на обществената опасност значение има не само размерът на облагата. Съществен е цялостният вредоносен резултат за функционирането и авторитета на службата, както и рискът длъжностният апарат да бъде подчинен на частен интерес.
Форми на изпълнителното деяние
Пасивният подкуп може да се прояви чрез:
- поискване на неследващ се дар или облага;
- приемане на дар или облага;
- приемане на обещание за бъдеща престация;
- приемане на предложение за предоставяне на облагата.
При искането длъжностното лице изразява желание да получи облага. При приемането на предложение или обещание то дава съгласие с насрещната престация. Законът не изисква във всички случаи облагата вече да е фактически получена — някои форми са довършени още със съгласието.
Специален субект
Извършител на пасивен подкуп може да бъде само лице, което има изискуемото служебно качество. Определящи са реалните функции, правата и задълженията, а не единствено наименованието на длъжността. Не е необходимо лицето непременно да е ръководител, но желаното поведение трябва да е свързано със службата му.
Служебната връзка е ключова. Ако престацията се отнася до изцяло частна дейност извън компетентността и възложената работа, може да липсва съставът на подкуп, макар да са възможни други правни последици.
Дар или друга облага
Предмет на подкупа могат да бъдат пари, ценности, вещи, погасяване или опрощаване на задължение, безплатна или преференциална услуга, неоснователно възнаграждение и всяка друга престация с имуществен характер. Облагата може да бъде получена лично, чрез посредник или да бъде предназначена за трето лице със знанието и съгласието на длъжностното лице.
Решаващи са липсата на правно основание и връзката със служебното поведение. Поради това всеки случай трябва да бъде анализиран в неговия конкретен контекст.
Пряк умисъл
Пасивният подкуп се извършва с пряк умисъл. Длъжностното лице трябва да съзнава, че облагата не му се следва и че тя се иска, предлага или предоставя срещу действие или бездействие по служба. Користният мотив е характерен, но правната оценка се основава на цялата доказателствена съвкупност.
Опит и момент на довършване
Когато длъжностното лице е пристъпило към фактическо получаване на облагата, но по независещи от него причини тя не е достигнала до него, може да е налице опит. При приемане на предложение или обещание обаче престъплението може да е довършено още преди реалното предаване.
Фактическото приемане означава установяване на власт върху предмета на подкупа — лично или чрез друго лице. Няма решаващо значение дали служебното действие е извършено преди или след получаването, ако корупционната връзка е доказана.
Квалифицирани случаи
По-висока обществена опасност е налице, когато деянието е свързано с нарушение на службата или друго престъпление, извършено е от лице на отговорно служебно положение, чрез изнудване посредством служебното положение, повторно, в големи размери или при други предвидени от закона обстоятелства. Точната квалификация изисква внимателно установяване на служебните правомощия, характера на облагата и целеното поведение.
Извод
Пасивният подкуп не е просто неправомерно получаване на имуществена полза. Той представлява подмяна на публичния интерес с частен и засяга самата основа на законосъобразната служба. Затова доказването следва да обхване както облагата, така и връзката ѝ с конкретното служебно действие или бездействие.
Материалът е преработен по доклада „Пасивен подкуп. Правни аспекти и съдебна практика“ на д-р Атанас Бояджиев и има аналитичен и образователен характер. Той не представлява индивидуална правна консултация.